Толерантност към не-мюсюлманите

Толерантността и улесненията в Исляма, касаещи взаимоотношенията с немюсюлманите

Преди да започнем да говорим за толерантността на Исляма във взаимоотношенията с немюсюлмани, ще споменем думите на ориенталиста Луис Йонг, за да може те да бъдат въведението на тази тема. Той казва: „Още много неща трябва да научи запада от ислямската цивилизация. От тези неща е погледа на арабите към толерантността.“ (От книгата „Погледни към Арабите и Европа, стр. 10)

• Исляма позволява всички финансови транзакции с немюсюлманите, като покупко-продажба, съдружничество, бартер и т.н.. Позволяват се с единственото условие те да бъдат съобразени с ислямските постановления, които гарантират липсата на вреда за всеки един и запазване на правата на всеки един. Това се осъществява чрез взаимното съгласие на двете страни и пълното знание за договорените неща, тематиката и условията на договора. Предава се от Айша, Аллах да е доволен от нея, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил закупил храна от евреин, като се разбрали да му плати по- късно, а за гарант оставил ризницата си при евреина.“ (Бухари)
• В тази насока Исляма не забранява нищо друго освен това, в което има вреда и угнетяване, като лихварство, игри на късмет и комар. Тези неща са забранени винаги, било то с мюсюлмани или с не мюсюлмани. Затова Всевишния Аллах y казва: „О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!“ (Сура Али Имран: 130)
  И в друго знамение казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете? (Сура Ель-Майдех: 90-91)

• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че за тях се позволява свободно да влизат в джамиите на мюсюлманите, когато желаят това с изключение на Свещената джамия в Мекка. Доказателство за това е практиката на Аллах Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който приемаше големи групи немюсюлмани в неговата джамия намираща се в гр. Медина, като не се предава да е забранил на нито един от тях да влиза в нея. Нещо повече, дори той беше пленил Сумаме бин Асал в джамията в гр. Медина преди да приеме Исляма /Аллах да е доволен от него/.
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това,че той позволява на последователите му да посещават болните хора от немюсюлманите и да се молят на Аллах те да бъдат излекувани. Предава се от Енес, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Едно момче- евреин беше прислужник на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Веднъж това момче се разболя и Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го посети, седна до главата му и каза: „Приеми Исляма.“=
  Момчето погледна към баща си, който стоеше до него, а той му каза: „Послушай Ебу Ель-Касим (прякор на Мухаммед) Аллах да го благослови и с мир да го дари.“ Тогава този младеж прие Исляма, а Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, излезна казвайки: „Слава на Аллах, които го избави от огъня.“ (Бухари)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че се позволява изказването на съболезнования към тях, когато умре техен близък. Предава се от Ебу Хурейра, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари,е казал: „Помолих моя господар да ми разреши да Го моля за опрощение за моята майка и Той не ми разреши. И го помолих да ми разреши да посещавам гроба ѝ, и Той ми разреши.“ (Муслим)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че той позволява да се дава милостиня (садака) и да се подаряват подаръци на немюсюлманите, които не воюват срещу мюсюлманите. Пример за това е случката с Абдуллах бин Амр, когато неговото семейство заколи овца. Той се прибра видя това и каза: „Дали ли сте от нея на нашия съсед- евреина? Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Джибрил не престана да ме поучава относно съседа, докато не започнах да си мисля, че той ще ме наследи.“ (т.е. до такава степен Аллах поясняваше важността на уважението към съседа и опазването на неговите права, че аз си помислих, че Той ще го направи мой наследник, както е направил моите роднини наследници) (Бухари и Муслим)
  Нещо повече, позволява се дори да се даде задължителната милостиня зекят на немюсюлмани, за да им бъдат приобщени сърцата. Всевишния Аллах казва: „Милостинята зекат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.“ (Сура Ет-Теубе: 60)
  Предава се от Омар бин Абдуль-Азииз, че е казал: „Достигна до мен, че Омар бин Хаттаб е видял човек от немюсюлманите- живеещ под неговата закрила да проси по къщите на мюсюлманите и казал: „Не сме постъпили справедливо спрямо теб, вземахме от теб данъка джизйех, докато беше млад, а сега погубихме твоите права.“ Веднага след това Омар заповядал да му се подсигури нужното от държавната хазна, за да живее нормално.“ (Ель-Кешфу уель-Бейян)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че се позволява, поддържане на родствените връзки между мюсюлманина и неговите роднини- немюсюлмани. Предава се от Есма -дъщерята на Ебу Бекр- /Аллах да е доволен от тях/ да y казва: „Дойде при мен майка ми по времето на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а тя беше езичничка. Тогава отидох и попитах Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това, казвайки: „Моята майка дойде при мен, а тя е езичничка, да поддържам ли роднинската си връзка с нея?“ Отговори: „Да. Поддържай роднинската си връзка с твоята майка.“ (Бухари)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че той позволява да се яде от техните съдове, когато те не са използвани за готвене и консумиране на нещо забранено, като свинско месо и алкохол, дори се позволява обличането на техните дрехи. Разбира се това се позволява с условието те да не са произведени от забранени неща, като съдове от злато и сребро и дрехи от свинска или кучешка кожа. Тези неща са забранени за използване, дори да са произведени от мюсюлмани или да са тяхна собственост. Причината за позволяването на използването им е преданието наследено от Ебу Сеалеб Ель-Хашеми, които е казал: „О, Пратенико на Аллах, ние живеем на земя, която е на дарените с писанието (евреите и християните), да се храним ли от техните съдове?“ Отговори: „Ако намерите други, не яжте от тях, а ако не намерите измийте ги и яжте от тях.“ (Бухари)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че той позволява на мъжа мюсюлманин да се ожени за жена от дарените с писанието (еврейка или християнка), както също се позволява да се яде от тяхната храна, когато тя е халал- позволена според Исляма. Доказателството за това са словата на Всевишния s Аллах: „Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятели.“ (Сура Ель-Майдех: 5)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че който приеме Исляма от тях брака му сключен преди това си остава валиден. Това се потвърждава с действията на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато при него отиваха друговерци да приемат Исляма. От тези примери е примера с Гайлян бин Селеме Ес-Секафи. Когато той прие Исляма имаше десет жени, а Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му y каза: „Избери четири от тях“ (Бел. на преводача: „т.е. според Исляма един мъж не може да има повече от четири жени на веднъж, затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза да избере четири от тях, като само за тези четири, които избере ще бъде валидна вече осъществилата се женитба.) (Тирмизи- добър)

• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че той позволява яденето на месо от позволени животни според Исляма, когато те са заколени от дарените с писанието. Като единствено условие затова е те да са споменали името на Аллах при коленето (Думите „Бисмилляях“). Всевишния Аллах y казва: „И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост.“ (Сура Ель- Ен‘аам: 121)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че той позволява да се закрилят немюсюлманите и да им се подсигурява сигурност. Затова Всевишния Аллах s казва: „И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място!“ (Сура Ет-Теубе: 8)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че онзи от тях, който е извършил престъпление към мюсюлманин и се намира в мюсюлманска държава, той трябва да бъде наказан или да му бъде опростено. Това се определя от близките, като те имат избор да му опростят или да искат откуп или наказание. (Бел. на преводача: „Саморазправата в Исляма не се позволява, затова близките на пострадалия поставят въпроса пред шериатския съд и той определя дали искането е основателно или не и какво наказание да бъде наложено.) Всевишния Аллах казва: „И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните същото възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него.“ (Сура Ель-Майдех: 6)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че се забранява на мюсюлманите да ругаят, обиждат и накърняват техните вярвания и религии. Всевишния Аллах s казва: „И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят!“ (Сура Ель- Ен‘аам: 108)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че задължително трябва да се спазват сключените договори с тях. Всевишния Аллах s казва: „О, вярващи, изпълнявайте обетите!“ (Сура Ель-Майдех: 1)
  По този начин Исляма задължи мюсюлманите да изпълняват обетите, обещанията и договореностите с немюсюлманите и забрани нарушаването им и предателството. Всевишния Аллах казва: „И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.“ (Сура Ель-Исра: 34)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани е това, че е направил техните имоти, души, семейства и чест да бъдат уважавани. По този начин се забранява на мюсюлманите гнета, вражеството, отнемане на правата и лоши отношения спрямо тях. Всевишния Аллах казва: „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ (Ель-Мумтеханех: 8)
  В тази връзка Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, s казва: „Аз ще надспоря с аргументи на съдния ден онзи, който угнети човек с когото е сключено примирие, или го унижи и му отнеме право, или му възложи нещо над неговите способности, или отнеме нещо от него насила без да бъде съгласен.“ (Ес-Сахихах:455)
  В друго предание казва: „Който убие човек с когото сме в примирие, няма да помирише миризмата на Дженнета (Рая). Наистина миризмата му се усеща на разстояние четиридесет години.“ (Бухари)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани, които са под закрилата на управника на Ислямската държава, е че те имат право на социално осигуряване, докато са под закрилата на Ислямската Държава. Това е дело на втория праведен халиф Омар бин Хаттаб, Аллах да е доволен от него, който видя възрастен човек от евреите да проси от хората. Когато разпита за него му беше казано, че той е плащал данъка –джизйех на Ислямския халифат, и той каза: „Не постъпихме справедливо към теб, ние вземахме от теб данъка джизйех, когато беше млад, а забравихме за теб, когато остаря.“
  След това го хвана за ръка, заведе го до къщата си и му даде това, което намери от храна и дрехи. След това го изпрати към пазача на държавната хазна и му каза: „Погледни към този човек и останалите като него, и им дай това, което е достатъчно за тях и семействата им от държавната хазна на мюсюлманите.
  Наистина пречистия и Всевишен Аллах казва: „Милостинята зекат е за бедняците и за нуждаещите се...“- бедняците са мюсюлманите, а нуждаещите са дарените с писанието.“ (Ель-Харадж на Ебу Юсуф)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлмани, е че той повелява да се прощава на немюсюлманите и да бъдат извинявани, дори когато мюсюлманите надделеят над тях. Това се прави с цел да им се приобщят сърцата и да се изяви толерантността на Исляма, защото той е религия на милостта и обичта, а не религия на разграбването, наказанието, грубостта, гнета и тиранията. Затова Всевишния Аллах s казва: „И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните.“ (Сура Ель- Майдех: 13)
  В друго знамение Всевишния казва: „Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах над всяко нещо има сила.“ (Сура Ель-Бакара: 109)
  В друго знамение Всевишния казва: „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!“ (Сура Ель-Джасийех: 14)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлманите, е че повелява на последователите му да ги призовават по най- добрия начин, пояснявайки им, че вратата на надеждата е винаги отворена за тях, и напомняйки им, че Аллах е способен да опрости всички техни грехове, и че не трябва да губят надежда за милостта и опрощението на Аллах. В тази връзка Всевишния Аллах sказва: „Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а ако упорстват известна е вече съдбата на предците.“ (Сура Ель-Енфал:38)
• От толерантността на Исляма касаеща взаимоотношенията с немюсюлманите,е че е направил филантропията да бъде от пряко свързаните неща с вярата. Това е така, защото тази религия е религията на мира и взаимната обич. Предава се, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ей, Ебу Хурейра! Бъди благочестив, за да бъдеш най-набожния от хората, задоволи се с това, което имаш, за да бъдеш най- признателния от хората, обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да бъдеш вярващ, отнасяй се добре към съседите си, за да бъдеш мюсюлманин и намали смеха, защото многото смях умъртвява сърцето.“ (Сахих Ель- Джамиа: 4580- сахих)