Стълбовете на исляма

Толерантността и улесненията на Исляма относно ибадетите (богослуженията)

От мъдростта на молитвата намаз е, че тя е узаконена за да създаде връзка между раба и неговия господар, чрез която мюсюлманина да остане насаме с Господаря си, и да се моли и осланя на Него. Затова всеки път, когато мюсюлманина се потопи в удоволствията на този земен свят, пламъка на вярата в неговото сърце отслабва. И всеки път когато четящия езана призове на молитвата намаз и той откликне, този пламък се разгаря отново и така той остава постоянно свързан с неговия Създател. Тази връзка се осъществява когато се изпълняват петте задължителни молитви- намаз през денонощието, като за мъжете е редно да ги изпълняват групово в джамията, освен когато имат извинителна причина. По този начин мюсюлманите се опознават един другиму, засилват се обичта и помирението между тях и всеки един се запознава с проблемите на другия. Също така чрез груповия намаз в джамията се разрушават всички социални неравенства, заставайки всеки един от тях рамо до рамо до другия, наредени в редици един до друг-малкия до големия, бедния до богатия, известния до обикновения- всички те застават равни и смирени пред Аллах, с отправени лица към определената от Него посока-Кябе, изпълняващи едни и същи движения. Молитвата намаз е най- важната основа от основите на Исляма след двете свидетелства. Предава се от Енес бин Малик, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Първото нещо за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.” (Ибн Мадже- сахих)
И имайки впредвид, че тази молитва се повтаря по пет пъти на ден, то толерантността и улесненията спрямо нея трябва да са ясни и съобразени с природата на човека, за да може да я изпълнява със задоволена душа, без да се чувства обременен. Сега нека разгледаме част от толерантността и улесненията свързани със задължителната петкратната молитва- намаз:

Исляма възлага на всеки един мюсюлманин да я изпълнява според възможностите си. Затова онзи, който не може да стои прав, му се позволява да я отслужва седнал, а ако не може да стои дори седнал му се позволява да я отслужва легнал, а ако и така не може му се позволява да я отслужва с мимики или с очите си. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Отслужвай намаза прав, ако не можеш прав, тогава седнал, а ако и така не можеш тогава легнал.“ (Бухари)
В Исляма има различни начини на изпълнение на молитвата намаз, които са съобразени с мирното положение на мюсюлманина и страха му. Всевишния Аллах казва: „Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах! И ако имате страх, спазвайте молитвата и като ходите, и като яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели! (Сура Ель-Бакара: 238-239)
В Исляма се позволява да се съкращава намаза от четири на два рекята и да се събират обедния със следобедния и вечерния с нощния, следвайки улеснението на Всевишния Аллах. Предава се от Йеаля бин Умеййе, че е казал: „Казах на Омар бин Хаттаб: „А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата, ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които не са повярвали. Неверниците са ваш явен враг.“ (Сура Ен-Ниса: 101).
Неверниците са ваш явен враг.“ (Сура Ен-Ниса: 101). Нима вече хората не са в сигурност?!( т.е. сега няма войни и страх от немюсюлманите, затова ние вече сме в сигурност, защо ли тогава съкращаваме намаза по време на път?!“) А Омар отговори: „Бях учуден от същото нещо, от което ти си учуден, затова попитах Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това, а той ми отговори: „Това е милостиня- садака, която Аллах ви дава, затова приемете садаката на Аллах.“ (Муслим)
В Исляма се позволява на болния да събира два намаза при силен студ или силен дъжд. Това го позволява дори за човека, който е изпаднал в силна нужда, но не е пътник. Предава се от Ибн Аббас, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужи заедно обедния и следобедния намаз в Медина, без да е пътник или да е в страх.“ А Ебу Зубейр каза: „Аз попитах Сеид, защо е направил това, и той отговори: „Аз попитах ибн Аббас за същото, за което ме питаш и той каза: „Не желая да затруднявам никой от неговата общност.“ (Муслим)
Периода от време за изпълнението на молитвата намаз е дълъг. По този начин се предотвратява затрудняването на мюсюлманина при изпълнението на намаза. Предава се от Джабир Ибн Абдуллах, че е казал: „Дойде Джибрил при Мухаммед първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: ,,Стани и кланяй 2 обедния намаз (зухр)!”
След това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: „Стани и кланяй следобедния намаз (аср)!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: ,,Стани и кланяй вечерния намаз (мегриб)!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй нощния намаз (иша)!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: ,,Стани и кланяй сутрешния намаз (феджр)!” След това Джибриил дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеника да кланя обедния намаз (зухр). После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя следобедния намаз (аср). Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя вечерния намаз (мегриб). След това дойде в полунощ и му каза: „Стани и кланяй нощния намаз (иша)! И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: ,,Стани и кланяй сутрешния намаз (феджр)! След намаза Джибрил каза: „Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Ен-Несай, Ет-Тирмизи: 150)
Когато мюсюлманина несъзнателно или забравяйки изпусне нещо в него, намаза не му се проваля и няма нужда да го повтаря. Това, което е редно да направи е да извърши поправително седжде, което Аллах е дал за улеснение на раба и за унижение на шейтана, защото именно той прави всичко възможно да опозори ибадета (богослужението) на вярващия и да го отдалечи от милостта на Всемилостивия.Предава се от Ебу Сеид Ель-Худри, че е казал: „Когато някой от вас се съмнява в намаза си и не знае колко рекята е кланял, дали три или четири, нека да остави съмнението и да се базира на това в което е сигурен и след това нека направи две седждета преди да даде селям. Ако е кланял пет ракята 3 , те са застъпник за намаза му, а ако е кланял четири, те са унижение за шейтана.“ (Муслим)
(Разяснение на преданието: Ако човек не е сигурен колко рекята е отслужил, взема за основа по сигурното, което надделява на разума му, но ако не може да прецени отслужва един повече и прави поправително седжде преди да даде селям. По този начин намаза му е приет и шейтана, който се опитва постоянно да провали намаза му е унижен от Аллах, чрез улесненията дадени от Него на раба Му и приемането на намаза.
Когато мюсюлманина не може да определи накъде е посоката за намаз –къбле- и не намира кой да попита, тогава той полага усилия да прецени според възможностите и знанията си и отслужва намаза към посоката, към която предполага, че е къбле. Именно за този случай Всевишния Аллах, улеснявайки ни, казва: „На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.“ (Сура Ель-Бакара: 115)
Исляма ни улеснява при изпълнението на задължителния намаз като забранява на имама (водещия груповия намаз) да удължава. Предава се от Ебу Хурейра, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Когато някой от вас води груповия намаз, нека да не удължава, защото измежду вас има слаби, болни и възрастни хора. А когато някой от вас отслужва намаза сам, нека да удължава колкото пожелае.“ ((Бухари)

Толерантността и улесненията на Исляма относно милостинята зекят

От мъдростите на милостинята зекят е, че тя е узаконена за да премахне бедността от мюсюлманската общност и да излекува болестите породени от нея, като кражби, убийства и атаки насочени към семейството и близките. Чрез тази милостиня се съживява духа на социалната солидарност между мюсюлманите, като се удовлетворяват нуждите на нуждаещите се и бедни мюсюлмани, давайки им от тази милостиня и избавяйки ги от унижението на просията. От примерите за улесненията на Исляма относно милостинята зекят са следните:

Тя се дава от средно-хубавото богатство на човека, а не от най- хубавото, което има. (Бел. на преводача: „т.е. ако човек има овце и му се полага да дава милостинята зекят, не се дават за зекят най- хубавите овце от тях, нито най- лошите, но се избират среда хубост.“) Това се Потвърждава в думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, насочени към Муаз ибн Джебел: „...Не вземай за зекят най- доброто от техните богатства...“ (Бухари)
Зекята е задължителен за богатите мюсюлмани и стойността му е много малка спрямо стойността на богатството от което се изважда. Също така тази милостиня не е задължителна, освен когато богатството на човек достигне определена стойност и престои една година според лунния календар. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „За теб няма никакво задължение (относно зекята за златото ти), докато не достигне двайсет динара. А когато станат двайсет динара и престоят една година, ти си задължен да дадеш половин динар за тях. А ако са повече се добавя над половин динар спрямо повишилата се стойност на богатството. И не се счита за задължителен зекята при едно богатство, докато не престои една година.“ (Ахмед-Сахих)
При определяне на стойността на зекята при посевите се съблюдава начина на отглеждане. Затова зекята за посевите, които са израснали с дъждовна вода и не са поливани е една десета (10 %) от продукцията, а за посевите израснали чрез поливане е една двадесета (5 %). Това се доказва с думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в които y казва: „За това, което е напоявано от небето, или от само себе си чрез изворна вода, или от подземна вода чрез корените си се дава за зекят една десета (10 %) от него, а за това, което е поливано се дава за зекят една двадесета (5 %) от него.“ (Бухари)
Зекята отпада за онзи, който няма възможност да го изплати, поради бедност, заеми и др. основателни причини. Затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Зекята е задължение само за богатите.“ (Бухари)
И не само това, дори бедния и изпадналия в заем има право богатите да му дадат зекят заради това, че попада в групата на хората на които им се полага зекят. Всевишния Аллах казва: „Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.“ (Сура Ет-Теубе: 60)
Исляма направи тази милостиня да бъде пречистваща за даващия я, а не глоба или наказание. Това е причина, която подтиква всеки един богат мюсюлманин да избързва с даването на зекята и да го дава от сърце. Всевишния Аллах казва: „Вземи от техните имоти милостиня (зекят) , за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.“ (Ет-Теубе: 103)

Улесненията на Исляма относно говеенето през месец Рамадан

От мъдростите на говеенето е, че то е повелено от Аллах за да може мюсюлманина да почувства нуждите на бедните и нуждаещите се хора, и по този начин да отдаде техните права, да се интересува за състоянието и нуждите им, да им съчувства, да бъде нежен с тях и да се отнася с добро спрямо тях. Друга мъдрост от говеенето, е че то е война между душата и нейните страсти и желания, чрез която мюсюлманина се издига над лошите слова и порицаните дела. Нека да разгледаме част от улесненията на Исляма относно това говеене:

От улесненията на Исляма относно говеенето е, че то е задължително за мюсюлманите само един месец в годината, и това е месец Рамадан. Това се потвърждава в словата на Всевишния s Аллах: „Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.“ (Ель- Бакара: 185)
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че времето му е точно определено, за да не попада мюсюлманина в затруднение относно началото и края му. Затова не се позволява да се говее повече от определеното време или по-малко. Това време започва с пукването на зората (имсак) и приключва със залеза на слънцето. Всевишния Аллах s Аллах: казва: „Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че сте измамили самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате в джамиите! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!“ (Сура Ель-Бакара: 187)
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че се забранява непрекъснатото говеене (да се говее всеки ден) извън месец Рамадан, заради затруднението до което води това. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Няма непрекъснато говеене.“ (Ес-Сахиха: 2894)
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че наградата за него е огромна и неограничена, въпреки, че изпълнението му е лесно и кратко. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Всевишния Аллах казва: „Всяко едно дело на сина на Адем си е за самия него, освен говеенето, то е за Мен и аз лично ще награждавам за него.“ Говеенето е щит, затова когато някой от вас говее, нека не говори неприлични неща и не вика. А ако някой го наругае или се опита да се сбие с него, нека каже: „Аз говея.“ Кълна се в онзи, в чиято ръка е душата на Мухаммед, миризмата, която излиза от устата на говеещия е по-добра при Аллах от миризмата на миск. И за говеещия има две радости: Когато разговява, той се радва и когато срещне Господаря си ще се раздава за говеенето си.“ (Бухари и Муслим)
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че то отпада за болния и пътника. За тях се позволява да не говеят през дните на месец Рамадан, като са задължени да си отговеят изпусналите дни, ако имат такава възможност. Всевишния Аллах y казва: „...Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.“ (Сура Ель-Бакара: 185)
Всевишния Аллах забранява на човека да си възлага повече от колкото може да понесе, дори да е свързано с богослуженията (ибадетите). Джабир ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от двамата, y казва: „Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, беше излезнал на път. Изведнъж видя един припаднал човек, около който се бяха събрали хората и попита: „Какво му е?“ Отговориха: „Той е човек, който говее.“
Тогава Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y каза: „Не е от праведноста да се говее по време на път.“ (Ель-Ируа:4/59)
В предание на Муслим се споменава: „...Вземете улеснението, което Аллах ви е дал.“
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че се позволява на кърмачката и бременната жена да не говеят, когато се страхуват за себе си или за детето. Но те са задължени да си отговеят когато имат възможност. Към тази група спада и възрастния човек, който поради старост не е способен да издържи без храна целия ден и това вреди на здравето му. Всевишния Аллах казва: „Аллах възлага на всяка душа само според силите ѝ.“ (Ель-Бакара: 286)
От улесненията на Исляма относно говеенето е това, че който пие или яде забравяйки или по принуда, говеенето му е правилно и не го е прекъснал. Това се пояснява в следните слова на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го y дари: „Който забрави, че говее и яде или пие, нека си довърши говеенето, защото Аллах е решил да го нахрани и напои.“ (Бухари и Муслим)

Улесненията в Исляма относно поклонението- хадж

Чрез хаджа се цели да се изяви единобожието в Аллах и да се осъществи споменаването на Аллах, чиито лозунг са думите „Отзовах Ти се о, Аллах, отзовах ти се. Отзовах Ти се, Ти нямаш съдружник, отзовах ти се. Наистина възхвалата, благата и властта са Твои, нямаш Ти съдружник.“
Т.е. „О, Аллах, ние дойдохме на това място откликвайки на Твоята повеля, търсейки Твоето задоволство и потвърждавайки Твоето единство. Наистина никой друг освен Теб не заслужава да се обожава.“ Хаджа е богослужение, което не прави разлика между богатия и бедния, известния и обикновения, белокожия и чернокожия, арабина и чужденеца, всички са равни пред Аллах и всички мъже там се обличат с еднакви дрехи. Единственото мерило при Аллах е богобоязливостта. Това доказва братството в Исляма и единството на мюсюлманите в чувствата и надеждите им. Сега нека разгледаме част от улесненията на Исляма относно Хажда:

Хаджа е задължителен да бъде извършен веднъж в живота и то при възможност. Това е така, защото Всевишния Аллах знае всичко и е наясно, че ако беше направил хаджа да бъде задължителен всяка година това щеше да бъде трудност за много хора. А и от друга страна Мекка няма капацитет да приеме толкова много хаджии наведнъж. Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него, казва: „Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни изнесе проповед- хутбе казвайки: „Ей, хора! Аллах направи за вас хаджа задължителен, затова го извършвайте.“ Един човек каза: „Всяка година ли о, Пратенико на Аллах?“
Пратеника замълча, докато не го попита три пъти. Тогава каза: „Ако кажа „Да“ хаджа ще стане задължителен всяка година, но колкото ви е по възможностите.“ След това каза: „Оставете ме, (т.е. не ме питайте повече, за да не бъдете затруднени) докато аз не ви кажа. Наистина онези, които бяха преди вас, бяха погубени заради многото въпроси и противопоставянето им на техните пророци. Затова, когато ви повеля нещо, извършете от него това, което можете, а когато ви забраня нещо, оставете го.“ (Муслим)
Макар хаджа да е петата основа, от основите на Исляма, той не е задължителен за онзи, който няма физическа или финансова възможност. Затова онзи, който боледува от хронична болест и не може да извърши хаджа, но има финансова възможност, упълномощава друг да извърши хадж на негово място. Също така хаджа отпада за онзи, който няма излишни средства, които да са над нуждите му и нуждите на семейството му. Това се пояснява в словата на Всевишния s Аллах: „И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете.“ (Сура Али Имран: 97)
Като улеснение също е дадения избор на мюсюлманина да избира един от трите вида хадж, за да може това да е улеснение за него и вида хадж да бъде съобразен с времето и средствата, с които разполага. (Видовете хадж са: Ифрад; Киран и Теметтуа.)
Исляма улесни за нас хаджа правейки откупи за греховете и забранените неща, които хаджията е извършил по време на хаджа, поради невнимание или с течение на обстоятелствата. Всевишния Аллах казва: „И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата, тогава да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!“ (Ель-Бакара: 196)
Исляма улеснява извършването на хадж като позволява поставянето на условие при започването му. Това условие се поставя от онзи, който се опасява, че може нещо да го възпре от извършването на хаджа. Предава се от Айша, Аллах да е доволен от нея, да казва: „Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влезна при Дуба‘ату бинт Ез- Зубейр и ѝ каза: „Ти може би желаеш да извършиш хадж?“ Тя отговори: „Кълна се в Аллах, не ме възпира нищо друго, освен умората, която чувствам.“
А Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Направи хадж, като поставиш условие при възнамерението си казвайки: „О, Аллах аз излизам от ихрам, там където бъда възпрепятствана от изпълнението на хаджа.“ (т.е. възнамери хадж или умра и постави условие, че ако ти попречи нещо да довършиш хаджа, ще излезнеш от ихрам там където си, и за теб няма да има грях, затова че не си довършила хаджа) (Бухари и Муслим)
Извършването на хадж е причина за опрощаване и изтриване на греховете. Предава се от Ебу Хурейра, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е y казал: „Който извърши хадж заради Аллах, без съвкупление и предпоставките му от думи и ласки, нито разврат (от думи, спорове и дела), той се връща както го е родила майка му.” (Бухари)