Толерантност при наказание

Улесненията на Исляма касаещи наказанията в него:

Както в останалите религии, така и в Исляма има наказания и съдебни присъди, чрез които се залага мир, сигурност и спокойствие сред обществото. Също така чрез тях се възпрепятства разпространението на престъпленията, убийствата и се запазват семействата и богатствата на хората, възпирайки бандитите и грижейки се за всеки един индивид. Затова виждаме, че Исляма е поставил за всяко престъпление, подходящо наказание, което е степенувано с него. И така направи наказанието за онзи, който е убил друг човек умишлено да бъде възмездие: Всевишния Аллах sказва: „О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите,...“ [Сура Ель-Бакара: 178]
Но дори това наказание съобразено с огромното престъпление, което е извършено отпада, когато семейството и близките на убития опростят на убиеца и откажат иска за възмездие пред съда. Всевишния Аллах казва: „А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина.“ [Сура Ель-Бакара: 178]
И така степенувайки престъплението с наказанието, Исляма узакони отсичането на ръката за крадеца. Всевишния Аллах казва: „А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили възмездие от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър.“ [Сура Ель-Майдех: 38]

Като основната цел от това не е отсичането на ръката, а възпиране на онзи, който има намерение да краде, защото след като знае какво наказание го очаква, той ще се възпре от кражбата. По този начин той ще си запази ръката и ще се опази от греха, а и хората ще бъдат спокойни за вещите и богатствата си. И съблюдавайки степента на извършения грях, Исляма узакони бичуването за прелюбодееца и прелюбодейката, когато не са женени. Всевишния Аллах казва: „На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича...“ [Сура Ен-Нур: 2]

Чрез прилагането на това наказание се постига опазване на потомството от смесица, и опазване на наследството от това да попадне в ръцете на чуждо дете.

И степенувайки тежестта на престъплението с наказанието, Исляма направи наказанието за онзи, който наклевети с прелюбодеяние праведна и целомъдрена мюсюлманка да бъде осемдесет бича. Всевишния Аллах казва: „А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! „

Тези осемдесет бича се узаконяват поради тежестта на тази клевета, защото чрез нея се развалят семейства и се сее развала по земята.

Както споменахме досега в Исляма наказанието се базира на тежестта на престъплението и опасността му за обществото. Поради това има едно основно правило в шериата, което е споменато в следните знамения от Корана: „Възмездието за злина е злина като нея.„ [Сура Еш-Шура: 40]
„И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали!“ [Сура Ен-Нехл: 126]

Но за тези наказания има определи правила и ред при прилагането им:

Тези наказания имат няколко условия

• прилагането им: 1 - По отношение на наказанията в Исляма касаещи задълженията на човека към Аллах, за тях не се прилага наказание, докато човека сам не повдигне въпроса към държавните институции. По този начин ако човека се прикрие и не повдигне въпроса пред съда, не му се прилага наказание за извършеното престъпление спрямо Аллах и това остава между него и Аллах. Предава се от Ебу Хурейра, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „На всеки един от моята общност ще му бъде опростено, освен на онези, които разгласяват извършените грехове. От безсрамието е един човек да извърши грях през нощта, когато Аллах го прикрива, и след като осъмне и да каже: „Ей братко, аз извърших през нощта това и това.“ Този човек е пренощувал под прикритието на неговия Господар, а след като е осъмнал той сам е премахнал прикритието на Аллах от себе си.“ (Бухари и Муслим)
  
  Наистина с узаконяването на тези наказания Исляма цели да запази правата на хората и да заложи сигурността, спокойствието и мира сред хората, като именно те са нещото, което ще възпре онзи, на който душата му разкрасява лошите дела. Без съмнение, когато желаещия човек да извърши убийство знае, че след това ще бъде убит чрез възмездие, той ще се възпре от убийството. По същия начин, когато крадеца знае, че ще му бъде отсечена ръката, той ще се възпре от това дело. Същото се отнася за прелюбодееца и за онзи, който клевети невинните и вярващи жени с прелюбодеяние. Всичките тези хора с лоши намерения, ще се въздържат от извършването на тези дела, когато знаят, че ще бъдат наказани за това и по този начин обществото ще бъде в сигурност и спокойствие. Не случайно Всевишния Аллах казва: „За вас във възмездието има живот, о, разумни хора, за да се побоите!“ [Ель-Бакара: 179]

  Може би някои от хората да кажат, че тези наказания, които са наложени от Исляма са много строги!!! На тези хора им е достатъчен следния отговор: „Всеки разумен човек потвърждава, че престъпленията и щетите от тях за обществото трябва да бъдат предотвратявани и възпирани, като се определят подходящи наказания за престъпниците. Но разногласието при хората е в начина и вида на наказанието. Сега нека всеки един се запита: „Дали наказанията, които са узаконени от Исляма са най-успешни и ефективни при възпирането на престъпленията и намаляването на броя им, или наказанията които са поставени от хората? Отговорът е: „Именно тези наказания, които са поставени от хората подтикват към престъплението и подпомагат за разпространението му. Нещо повече, тези наказания поставени от хората са довели до там, че да бъде наказван пострадалия от престъплението, а не престъпника. Що се отнася до Исляма, той гледна на това, като на един орган от тялото, който трябва да бъде премахнат, за да се запазят здрави останалите органи- (подобно на раковите клетки).