Толерантност в посока към грях

Толерантността и улесненията на Исляма при опрощаването на греховете:

Човека е създание, което изключително много греши, било то спрямо останалите създания или спрямо неговия Господар. Затова Пратеника y, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Всички синове на Адем са големи грешници, и най-добрите грешници са разкайващите се.“ (Тирмизи-сахих)

Тези грехове, които ги извършва всеки един човек са вследствие на древна война, която е обещана от дявола. Тази война се състои в това той да заблуждава човека по всеки възможен начин. Всевишния Аллах ни известява в Корана за обещанието дадено от шейтана казвайки: „Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,“ [Сура Ель-Хиджр: 39]

От толерантността и улесненията на Исляма относно опрощението на греховете са:

  • Аллах опрощава греха, докато раба го моли за опрощение, без значение колко пъти се повтаря. Това е така защото човека е предрасположен да извършва грехове. Затова докато раба търси опрощение от Аллах, Той ще му опрощава греховете, колкото и да се повтарят и колкото и да са много. Предава се от Ебу Сеид Ель-Худри, че Пратеника y, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Иблис (името на шейтана) казва: „О, Господарю мой, няма да престана да заблуждавам потомството на Адем, докато не напуснат душите телата им.“ Аллах Отговори: „Няма да престана да им опрощавам, докато те ме молят за опрощение.“ (Сахих Ель-Джамиа: 1650)

    В друго предание Пратеника y, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва:

    „Кълна се в онзи, в чиято ръка е моята душа, ако вие не вършехте грехове Аллах щеше да ви премахне и да създаде други народи, които да вършат грехове и да Го молят за опрощение, за да им опрости.“ (Муслим)
  • Аллах направи вратата на покаянието да бъде винаги отворена за човека, независимо от мястото, времето и положението в което се намира. Всевишни Аллах казва: „А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден.“ [Сура Ель-Майдех: 39]

    И Пратеника, s Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Аллах простира ръката Си през нощта, за да опрости на извършилия грях през деня, и простира ръката си през деня, за да опрости на извършилия грях през нощта. Това ще продължи, докато слънцето изгрее от запад.“ (Муслим)

    И макар, че тази врата е постоянно отворена, за нея има правила, които ако не са на лице не се приема покаянието. От тези правила са словата на Всевишния: „Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър. И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение.“ [Сура Ен-Ниса: 17-18]

    И думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Аллах приема покаянието на раба, докато душата му не достигне гърлото.“ В друго предание се казва: „Аллах ще приеме покаянието на онзи, който се покае преди да изгрее слънцето от запад.“ (Муслим)

    И думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Аллах приема покаянието на раба, докато душата му не достигне гърлото.“ В друго предание се казва: „Аллах ще приеме покаянието на онзи, който се покае преди да изгрее слънцето от запад.“

    Накратко вратата на покаянието е отворена докато душата започне да излиза от тялото или докато настъпи един от големите признаци за края на света, а това е да изгрее слънцето от запад. Също така за да бъде прието покаянието на немюсюлманина от Аллах, той трябва да стане мюсюлманин.

  • Исляма улесни покаянието и търсенето на опрощение, като го направи да бъде директно отправено от раба към Аллах –без да има посредници-. И така, когато раба вдигне ръце, признае си греха, искрено се разкае, че го е извършил и потърси опрощение от Аллах, Той му опрощава и приема покаянието. Всевишния Аллах s казва: „Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден.” [Сура Ен-Ниса: 110]
  • Исляма заменя злините с добрини на онези, които са искрени в покаянието си, съжаляват за извършения грях и твърдо са решили да положат всички усилия за да не го извършат отново. Всевишния Аллах s казва: „И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот Аллах е възбранил това, освен по право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ [Сура Ель-Фуркан: 68-70]

    Уважаеми читателю! Исляма наставлява грешника и лекува неговата психика, чрез постоянно отворената възможност за покаяние и опрощение, за да може съгрешилия да съжали за извършения грях, да се разкае и да му бъде опростен. Нека всеки един от нас разбере, че нашия Преславен и Всевишен Господар не желае да подтикне нито един човек към отчаянието и губенето на надежда за опрощение, Той опрощава всички грехове, без значение колко са големи. Затова Той казва: „Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ [Сура Ез-Зумер: 53]

    Това всеобхватно опрощение и безвъзмездно приемане на покаяние от Аллах се отнася за отношенията между раба и Аллах. Що се отнася до правата на хората, те непременно трябва да се отдадат на притежателите им и да се потърси извинение от тях ако бъдат ощетени с нещо.

  • Исляма дарява с награда човека, дори само за доброто му намерение, което не е достигнало до осъществяване. Затова когато един човек реши да извърши едно добро дело, но не го извърши, той има добрина при Аллах за решението си. Дори нещо повече, ако един мюсюлманин реши да извърши злина, но се подсети за наказанието на Аллах и се възпре, той ще бъде възнаграден затова, че не е извършил това зло дело страхувайки се от Аллах, дори намерението му да е било лошо. Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва в предание кудси (свещено): „Всевишния Аллах s казва: „Когато един мой раб възнамери да извърши една злина, не я записвайте, докато не я извърши. Ако я извърши, я запишете като една, но ако не я извърши заради Мен запишете я за него като добрина. И когато възнамери да извърши добрина, но не я извърши, запишете за него добрина, а ако я извърши, я запишете като десет подобни на нея та чак до седемстотин.“ [Бухари: 7062]
  • Исляма не е направил греховете при мюсюлманина да бъдат пречка за милостта на Аллах към него. Нещо повече, когато види неговите страници с делата си ще възжелае да е извършвал много повече грехове, виждайки милостта и опрощението, които ще намери в този момент. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Аз знам последния човек, който ще излезе от огъня и ще влезне в рая (Дженнета). Това ще бъде човек, който ще бъде извикан на съдния ден и ще бъде казано: „Покажете му неговите малки грехове и премахнете големите му грехове.“ И ще му бъдат представени малките грехове казвайки: „Ти в този ден си извършил това и това, и в този ден си извършил това и това,“ а той ще каже: „Да.“ А няма как да отрече, понеже се страхува от големите си грехове. След това ще му бъде казано: „За теб ще бъде заменена всяка злина с добрина.“ А човека ще каже: „О, Господарю мой! Аз върших лоши неща, които не намирам тук?! Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се засмя толкова силно, че му се видяха кътните зъби.“ (Муслим)
    В Исляма ясно се пояснява, че Аллах е нежен към онзи, който му се противопостави и откаже да повярва в Него. Всевишния Аллах казва: „И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И  щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е всезрящ за Своите раби.“ [Сура Фатир: 45]

Толерантността и улесненията на Исляма включват узаконяване на неща, които изтриват греховете:

Исляма улесни човека като го дари с възможността да му бъдат опростени малките грехове чрез изпълнението на ибадета (богослуженията). Това нещо е милост от Аллах за неговите създания, спокойствие за душите им и пречистване от многото малки грехове, които ежеденевно биват допускани. От нещата, чрез които се опрощават малките грехове са следните:

  • Исляма е религия, която улесни нас хората правейки изпълнението на задължителните богослужения (ибадети) да бъде нещо, чрез което се опрощават и изтриват малките ни грехове. Затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: y said: „Петте намаза, джума намаз (петъчния намаз) до другата джума (петъчна молитва), месец Рамадан до другия Рамадан, са опрощение за допуснатите малки грехове между тях, ако не се извършат големи.” (Муслим)
  • Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари y, казва: „Извършвайте често хадж и умра, защото те изтриват греховете и премахват бедността, така както огъня премахва мръсотията от желязото, златото и среброто. И няма друга награда за най-добре изпълнения и приет хадж освен Дженнет (рай).“ [Ес-Сахиха: 1200]
  • Страненето от големите грехове е причина да бъдат опростени малките. Всевишния Аллах y казва: „Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител.“ [Сура Ен-Ниса: 31]
  • Разпространението на поздрава селям и ръкуването между мюсюлманите са причина за опрощение на греховете. Предава се от Хузейфе, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y, казал: „Когато мюсюлманина се ръкува с неговия брат на двамата им падат малките грехове, така както падат листата на дърветата.“ (Ель-Берраз- сахих)
  • Нещата които сполетяват вярващия човек, като болести, несгоди и тъга са причина Аллах да изтрие и опрости греховете му. Предава се от Ебу Сейд Ель-Худри, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари y, казва: „Всяко нещо, което сполетява мюсюлманина, като трудност, тъга и болест, дори и тревогата, която го притеснява, е опрощение от Аллах за неговите малки грехове.“ (Муслим)

    В друго предание Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари y, казва: „Няма беда, която да сполети мюсюлманина и чрез нея Аллах да не опрощава греховете му, дори да бъде убоден от трън.“ (Бухари и Муслим)

  • Поддържането на чистота и извършването на обредното измиване абдест са причина Аллах да опрости малките грехове. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари y, казва: „Да ви известя ли за неща, чрез които Аллах опрощава малките грехове и умножава добрите дела?! Отговориха сподвижниците: „Разбира се о,Пратенико на Аллах.“ Каза: „Извършването на абдеста по най-добрия начин при нежелателни неща и изчакването на единия намаз след другия. Наистина за всеки човек, който излезе от дома си, отиде към джамията и отслужи задължителния намаз с имама, след това седне да чака за следващия намаз, меляйкетата (ангелите) казват: „О, Аллах опрости му, о, Аллах помилвай го.“ (Ибн Хиббан- Сахих)
  • Аллах направи малките и дребни дела, които са от нещата с които човек се приближава до Аллах- като споменаването на Аллах- да бъдат причина за награда, като наградата на онзи, който раздава богатството си заради Аллах. Предава се от Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Дойдоха бедните мюсюлмани при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казаха: „Богатите хора достигнаха високите степени (на Дженнета) и вечното блаженство. Отслужват намаз като нас и говеят като нас, но те за разлика от нас имат богатства с които извършват хадж и умра, воюват по пътя на Аллах и раздават садака- милостиня от тях.“

    Той им каза: „Да ви известя ли за нещо, което след като извършите ще достигнете наградата на тези хора и няма да има друг след вас, който да получи същото превъзходство. По този начин вие ще бъдете най-добрите измежду хората около вас, освен от онзи който извърши същото като вас: Казвайте Субханеллах, Елхамдулиллях и Аллахуекбер след всеки намаз по 33 пъти.“

    След това изпаднахме в разногласие и някои от нас казаха да се казва по 33 пъти Субханеллах и Елхамдулиллях, а Аллахуекбер по 34 пъти. Тогава аз отидох при Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, споменах му това, а той каза: „Казайте Субханеллах, Елхамдулиллях и Аллаху Екбер, докато всяко едно от трите достигне 33 пъти.“ (Муслим)

  • Аллах направи извършването на много добрини да бъде причина за опрощението на греховете. Предава се от Муаз, че е казал: „„О, Пратенико на Аллах посъветвай ме? Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Бой се от Аллах където и да си.“

    Муаз каза: „Посъветвай ме с още нещо.“ Отговори: „Последвай злината с добрина за да я изтрие.“ Муаз каза: „Посъветвай ме с още нещо.“ Отговори: „Отнасяй се добре към хората.“

    (Ахмед- Сахих)
  • Аллах направи извършването на всеки вид богослужение (ибадет) да бъде причина за опрощение на малките грехове. Доказателство за това е преданието от Ебу Умаме, който разказва, че дошъл един човек при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казал: „Аз извърших грях, затова дойдох при теб да ме накажеш!!!“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Извършил ли си обредното измиване- абдест преди да дойдеш?“

    Човека отговори: „Да.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го попита: „Отслужил ли си молитвата намаз заедно с нас, когато я отслужвахме?“

    Човека каза: „Да.“ „Да.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза: „Отивай си, на теб вече Аллах ти е опростил.“

    (Бухари и Муслим)

Толерантността и улесненията на Исляма касаещи узаконените изкупления, чрез които се опрощават греховете:


  • Имайки впредвид, че Исляма цели изцяло да улесни човека, то непременно трябва да има откупи чрез които човека да изкупи извършения грях спрямо Аллах или спрямо човека. След като бъдат изпълнени тези откупи стават причина мюсюлманина да се избави от притесненията и неспокойствието породени от извършения грях. Нека разгледаме част от толерантността и улесненията на Исляма относно откупите в него:

    Аллах направи за човека, който несъзнателно е убил друг изкупление, чрез което да му бъде опростен този огромен грях и да се премахнат неспокойствието и терзанията в душата му. Този вид откуп се пояснява явно в думите на Всевишния Аллах s който казва: „И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако [убитият] е вярващ от враждебен вам народ да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.“ [Сура Ен-Ниса: 92]
  • Аллах направи изкупление за човека, който каже на жена си: “Ти за мен си като майчиния ми гръб!“.

    Този откуп се пояснява в следните слова на Всевишния:

    „На онези от вас, които изоставят жените си с думите: “Ти за мен си като майчиния ми гръб!” те не са им майки. Майки са им само онези, които са ги родили. Те наистина изричат скверни думи и лъжа. Аллах е извиняващ, опрощаващ.  Онези, които [така] изоставят жените си, но после си върнат думите да освободят роб, преди да са ги докоснали. С това бивате поучавани. Сведущ е Аллах за вашите дела. [Ель- Муджаделех: 2-3]

    (Бел. на преводача: „Това беше традиция при арабите, която се разпространяваше по времето на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и след като Аллах го изпрати забрани тези думи и поради големия грях в изричането им узакони откуп, чрез който да бъде опростен казалия ги.)

  • Аллах узакони изкупление при нарушаване на клетвата дадена от човека, което се пояснява в словата Му: „Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!“ [Сура Ель- Майдех: 89]
  • От улесненията дадени в Исляма от Аллах е отпадането на изкуплението за онзи, който няма здравословна или финансова възможност да го извърши. Най-добрия пример за това е случката със сподвижника, който дойде при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари s, и каза: „О, Пратенико на Аллах, аз съм погубен?!“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Какво е станало.“

    Отговори: „Извърших полов контакт със съпругата си по време на говеене (т.е. през месец Рамадан).“

Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Имаш ли възможност да освободиш роб?“

Отговори: „Не.“

Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Можеш ли да говееш два последователни месеца?“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Имаш ли възможност да освободиш роб?“

Отговори: „Не.“

Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Можеш ли да говееш два последователни месеца?“

Отговори: „Не.“

Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Имаш ли възможност да нахраниш шейсет бедни човека.“

Отговори: „Не.“

След това Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълча за кратко и в този момент един човек донесе пълна кошница с фурми. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Къде е съгрешилия?“ Човека каза: „Аз съм тук.“

Пратеника,Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза: „Вземи това и го дай за садака.“ (т.е. чрез него да изкупи извършения грях към Аллах)

Човека каза: „Нима има по-беден човек от мен о, Пратенико на Аллах? Кълна се в Аллах, между тези две планини (т.е. двете планини, който заобикалят гр. Медина) няма по бедно семейство от моето.“

Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се засмя толкова силно, че му се видяха кучешките зъби и каза: „Нахрани семейството си с тях.“

(Бухари: 1834)