Исляма - толерантността и улесненията в него

Наистина темата за улесненията в Исляма не е част от неговите отделни части, а е Исляма като цяло. Така е защото улеснението се намира във всяка една част от него. А как да не е така като Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Най- доброто от вашата религия е това, което е най-лесно за вас.“ [Сахих Ель-Джамиа: 3309]
В друго предание казва: „Най – обичаното от религията за Аллах е великодушието.“ (Бухари) И като цяло Исляма следва пътя на пълната толерантност и улеснение, затова именно тази религия е умерената религия. Всевишния Аллах казва: „И така ви сторихме умерена общност за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас.“ [Сура Ель-Бакара: 143]

Сега ще разгледаме толерантността и улесненията на Исляма в отделни ситуации и области:

Толерантността и улесненията на Исляма в политиката и международните взаимоотношения: Всевишния Аллах s казва: „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.“ [Сура Ель-Мумтехане:8]
Толерантността и улесненията на Исляма по време на срещи и сбирки. Всевишния Аллах s казва: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“ [Сура Ель-Худжурат: 13]
Толерантността и улеснението на Исляма в областта на етиката. Всевишния Аллах s казва: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ [Сура Ель-Еараф:199]
В друго знамение казва: „... които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните,...“ [Сура Али Имран: 134]
в друго знамение казва: „Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.“ [Сура Фуссилет: 34]
Толерантността и улеснението на Исляма в областта на богослужението (ибадетите). Всевишния Аллах s казва: „А които вярват и вършат праведни дела на всяка душа възлагаме само по силите ѝ. Тези са обитателите на Рая. Там ще пребивават вечно.“ [Сура Ель-Еараф: 42]
Толерантността и улеснението на Исляма в областта на икономиката. Всевишния Аллах s казва: „Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.“ [Сура Ель- Бакара: 275]
Толерантността и улеснението на Исляма в областта на взаимоотношенията. Всевишния Аллах s казва: „И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека.“ [Сура Ель- Исра:53]
Толерантността и улесненията на Исляма в областта на образованието и възпитанието. Любимия ни Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Улеснявайте а не затруднявайте и благовествайте и не отвращавайте.“ (Бухари и Муслим)
[благовествайте - говорете добро и радвайте хората, не отвращавайте - не говорете лошо с тях, не ги сплашвайте и не се заканвайте.]

И така като цяло всички разпоредби в Ислямското законодателство призовават човека да се придържа към толерантността и улеснението. А това се постига най- лесно чрез прилагането на тази религия в реално време, на обществено и лично ниво. Що се отнася до прилагането ѝ на лично ниво, за него Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Когато нежността се намира в дадено нещо, тя го разкрасява, а когато бъде отнета от дадено нещо, то бива опорочено.“ (Муслим)
В друго предание се споменава: „Извинявай [създанията], за да бъдеш извинен.“ (Сахих Ель-Джамиа: 982)
И в друго предание се казва: „Аллах обича добротата във всяко нещо.“ (Бухари и Муслим)
А що се отнася до обществено ниво, обхващащо всички хора, Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправя дуа [молба] към Аллах за онзи, който се отнася с добро към общността си и следва подхода на толерантността и улеснението за тях с думите си: „О, Аллах, който поеме отговорност за дела от делата на моята общност и ги затрудни, затрудни го и Ти, и който поеме отговорност за дела от делата на моята общност и се отнася с улеснение към тях, улесни го ѝ ти.“ (Муслим)
И поради важността на извиняването и опрощаването, Исляма направи неща, които да стимулират човека да бъде толерантен правейки толерантността от нещата чрез които човека може да спечели Дженнета (Рая) и да се избави от огъня. Затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Онзи, който е улесняващ, нежен и приобщаващ за хората, Аллах ще го възбрани на огъня.“ (Хаким- сахих)
Но от споменатото до тук съвсем не се цели и не се разбира, че тези толерантност и улеснение обхващат пренебрегване на богослужението, Ислямаските норми и закони. И съвсем не означава, че е позволено на човека да позволява и извършва забранени неща (харам) според Исляма или да забранява неща, които са позволени според Исляма. И съвсем не означава, че се позволява небрежното отношение относно разпоредбите и заповедите в Исляма и пренебрегване на ислямското разбиране и ислямските норми. Но с толерантността и улеснението се разбира толерантност и улеснение, които са далеч от трудността, непосилността, греха и неподчинението. Една от съпругите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на име Айша, Аллах да е доволен от нея, y казва: „Когато Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, имаше право на избор между две неща, той винаги избираше по- лесното от тях, ако то не беше грях. А ако беше грях, пратеника се отдалечаваше най- много от него. И никога Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не отмъщаваше за нещо свързано с него, изключение беше само нарушаването на свещеността на Аллах, но и тогава не Пратеника, а Всемогъщия и Велик Аллах отмъщаваше за това. Но дори в тези богослужения, повели, забрани и разпоредби се прави изключение когато човека изпадне силна нужда. В този случай има специални разпоредби, касаещи конкретно крайната нужда. Затова сега ще рагледаме толерантността и улесненията на Исляма в някои ситуации от крайните нужди:

Толерантността на исляма по отношение на вярата

Вярванията на исляма са крайъгълният аспект на ислямската вяра. Това е нещо, което не може да бъде премахнато при никакви обстоятелства. Аллах, възвишен, казва: Всъщност Аллах не прощава, че с него се партнира с партньори, но Той прощава, което е по-малко от това, за което Той желае. И този, който съучаства в поклонението на другите с Аллах, със сигурност е сътворил огромен грях." (4:48)

Толерантността и улесненията на Исляма касаещи убеждението и вярата

Убеждението на единобожие в Исляма е основата на която се изгражда тази неизменна религия т.е. без правилно убеждение и вяра няма религия. Затова Всевишния и Преславен Аллах ни известява казвайки: „ Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.“ [Сура Ен-Ниса: 116]

Но наред с това Исляма постъпва с толерантност и улеснение към човека, дори в тази неизменна основа, на която се базира цялата религия. От примерите за толерантността и улесненията му в тази насока са:

Убеждението е далеч от каквато и да е неясност, мрачност, прикритост и недоумение. Поради тази причина убеждението в Исляма е ясно и лесно за разбиране от всички хора- учени и невежи, малки и големи. Това убеждение е да се вярва само и единствено в Аллах и да се извършва ибадета (богослужението) само и единствено на Него, без да се съдружава друг с Него и без да се търси посредник между човека и Него. Това убеждение го знаят всички хора и то е, което Аллах е низпослал за всички хора, а не само за определена група. Това убеждение е нещо лесно възприемащо се от човешкия разум, което го води към издигане и развитие, а не към унизеност и омаловажаване - качества към които разума бива доведен чрез обожаването на идоли от камъни, дървета, животни и др. От доказателствата за лесното разбиране на това убеждение от страна на човека е невежия бедуин живеещ насред пустинята, който след като беше попитан как е разбрал за неговия Господар, казал: „Разбрах за Него от вродените неща - природата му и природно заложените качества от Него; разбрах за Него от животинската тор, която говори за вида на животното , от стъпките на краката, които говорят за посоката на движение в мрачна нощ и от земята с многобройните ѝ пътища и от небето с многобройните му съзвездия- нима последните две не доказват съществуването на Всепроникващия и Сведущия?!
Убеждението в Исляма задължава всички негови последователи да вярват във всеки един от предишните пратеници и пророци и в писанията, които Аллах им е низпослал, без изключение. Това нещо го доказват словата на Всевишния y Аллах: „Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” [Ель- Бакара: 285]
УУбеждението в Исляма не принуждава никой от хората насила да приеме Исляма и да стане мюсюлманин, без той сам да е удовлетворен от това дело и да го желае. Това се доказва със словата на Всевишния Аллах, в y които казва: „Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.“ [Ель-Бакара: 256]
(“сатаните” (тагут) са всичко, което отклонява от пътя на Аллах като: сатани, идоли, хора и т.н.)
Липсата на принуждение е съобразена с различието в религиите при хората, които са се появили с позволението на Аллах, за да изпита кой Му е искрен и предан в религията и кой му изменя. Именно поради тази причина Аллах не е принудил хората против тяхната воля да следват Исляма и да бъдат мюсюлмани казвайки: „И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?“ [Юнус: 99]
Затова онзи, до който е достигнал призива на Исляма, пояснена му е тази религия и е подканен да стане мюсюлманин, той има свободен и личен избор дали да приеме този призив и това убеждение или да откаже да го приеме. Ето словата на Всевишния Аллах, които потвърждават това: „И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!“ [Ель-Кехф: 29]
Убеждението в Исляма е нещо за което се съди по явните дела и думи на раба (човека), без да се затрудняваме излишно и да търсим скритите намерения. Затова никой не може да съдим за неговото намерение, защото то е нещо скрито между раба и Аллах и никой от създанията не може да бъде сигурен какво е то.
Убеждението в Исляма е нещо, което се носи в сърцето и не е проблем един човек, когато е принуден да се отрече от Исляма да го направи с думи и така да се измъкне от изтезанията и наказанията на които е подложен. Но като условие е убеждението и вярата да си останат в сърцето. В тази насока Всевишния Аллах s казва: „ Който отрече Аллах, след като е повярвал освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.“ [Сура Ен-Нехл: 106]
Това се позволява за да бъде опазен вярващия от силно телесно наказание и щети, които след това може да са непоправими. По времето на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, имаше един вярващ сподвижник на име Аммар бин Ясир. Веднъж езичниците от Мекка го отвлякоха и не го оставиха, докато не го принудиха да наругае Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и да признае техните измислени богове. След като той направи това го оставиха да си тръгне. Притеснен от случилото се отиде при Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той го попита: “„Какво се е случило.“
Аммар отговори: „Нещо много лошо о, Пратенико на Аллах! Не ме оставиха, докато не те наругах и не споменах техните божества с добро.“
Пратеника го попита: „Как намираш сърцето си?“ Отговори: „Спокойно и изпълнено с вяра.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ако те отново те изтезават повтори това, което си направил.“ (Хаким- сахих)
Друг пример в тази насока е случката с Билял, Аллах да е доволен от него. Предава се от Абдуллах бин Мес‘ууд, че е казал: „Броя на първите хора, които са изявили приемането на Исляма явно е седем: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Ебу Бекр, Аммар, майката на Аммар- Сумейех, Сухейб, Билял и Микдад. Що се отнася до Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Аллах го опази чрез чичо му Ебу Талиб. Що се отнася до Ебу Бекр Аллах го опази чрез неговото възвишено положение при народа му. Що се отнася до останалите, те нямаха защита. Възползвайки се от слабостта им езичниците им облякоха железни ризници и ги оставиха да се пекат на силното слънце. Заради това мъчение не остана нито един от тези пет човека, който да не каже това, което езичниците желаеха, освен Билял. Той беше унижен заради Аллах. И така народа му го презря до такава степен,че той загуби стойността си като човек при тях. Това доведе до там, че го предадоха на децата и те започнаха да го влачат по улиците на Мекка, а той казваше: „Аллах е един... Аллах е един...“ (Сахих Ес-Сира Ен- Небеуийех- сахих)
Убеждението в Исляма е нещото, което води човешката психика до освобождаването ѝ от обожаването на друг освен Аллах, като обожаването на пророци, пратеници, меляикета (ангели) и т.н..Това се осъществява чрез засаждането на вярата в сърцето на мюсюлманина. А на свой ред това способства той да се страхува само от Аллах и да е убеден, че няма кой да му помогне или навреди освен Аллах. От там идва и убеждението, че никое от създанията на Аллах не може да му помогне или да му навреди, да му даде или да му възбрани нещо, освен с позволението и съгласието на Аллах. Затова Всевишния Аллах казва в Корана: s „А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза, и не владеят нито смърт, нито живот, нито възкресение.“ (Сура Ель- Фуркан: 3)

Тук е редно да вметнем, че всяко нещо е подвластно на Аллах- Притежателя на пълната власт. Именно затова Той казва: „И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Настига Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (Сура Юнус: 107)
За да прекъсне Исляма привързването с личности и превъзнасянето им ни пояснява, че наред с издигнатото си положение и специалното място на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на този свят, той при Аллах е като останалите хора и за него се отнася това, което се отнася и за останалите хора. А какво остава за други хора и създания, които биват вземани за посредници между човека и Аллах или дори биват обожавани. В тази насока Всевишния Аллах казва поучавайки Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: “Кажи: “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.“ (Сура Ель-Еараф: 188)
Убеждението в Исляма заповядва на мюсюлманина да бъде убеден, че Аллах повелява справедливост към всички хора, независимо от каква религия, цвят на кожа, националност и степен в обществото са. Именно поради това Всевишния Аллах s казва: „Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.“ [Сура Ен- Нехл: 90]
Затова справедливостта се изисква от Исляма по отношение на близкия и далечния, както казва Всевишния s Аллах: „Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите.“ [Сура Ель-Ен‘аам: 152]
Справедливостта се изисква независимо дали човека е удовлетворен или разгневен, и независимо дали отсрещния е мюсюлманин или немюсюлманин. Всевишния Аллах y казва: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.“ [Сура Ель-Майдех: 8]
Убеждението в Исляма кара мюсюлманина да бъде убеден, че Аллах е почел всички хора независимо от религията, цвета на кожата, националността и положението им в обществото. В тази връзка Всевишния Аллах y казва: „И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.“ [Сура Ель-Исра: 70]
Джабир /Аллах да е доволен от него/ разказва: „Мина покрай нас едно погребение и пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана и застана прав. Като го видяхме и ние станахме, след това казахме: „Ей, Пратенико на Аллах, това погребение е на евреин?!“ Той каза: Когато видите погребение застанете прави.“ (Бухари и Муслим)

Толерантността и улесненията на Исляма касаещи законодателството мy

Законодателството е пътя по който се движи човека за да осъществи целите си и да постигне желаните от него резултати. И за да може този човек да осъществи целите си е нужно пътя по който той се движи да е ясен, определен, лесен и съобразен с човешките му възможности. Именно това е пътя прокаран от Исляма, чрез неговото законодателство. Нека разгледаме няколко примера за това:

Постановленията на законодателството в Исляма са лесно достъпни. Всевишния Аллах s казва: „И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?“ [Сура Ель-Камер: 22]
Текстовете са ясни, в тях няма неясност и мрачност. А онзи, който има проблем с разбирането на дадена част от тези постановления е редно да пита учените хора, които Аллах е издигнал с тяхното разбиране и знание. И съвсем не е приемливо да се обръща към невежи хора относно неща касаещи религията му, защото това може да го доведе до заблуда. Всевишния Аллах s казва: „питайте хората на напомнянето, ако вие не сте узнали.“ [Ен-Нехл: 43]
Това е истината, защото болния човек не отива при инжинера или фермера, а отива при лекаря. Именно заради това Исляма счита за грях от големите грехове издаването на становища свързани с религията без знание и проницателност, защото онзи, който издава религиозни становища без знание, той може да направи позволеното забранено и забраненото позволено, а по този начин се погубват правата на хората и това води до затруднение и неспособност за изпълнение от тяхна страна. В тази насока Всевишния Аллах s казва: „ Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.“ [Сура Ель-Еараф: 33]
Нека погледнем към думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, които пояснява последствията от издаването на религиозни становища от страна на необразовани и невежи хора. Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Наистина, Аллах не отнема знанието, просто лишавайки от него Своите раби, ала Той отнема знанието, прибирайки учените от този свят. И така докато Той не остави нито един жив учен, хората ще започнат да избират невежи водачи. И ще им бъдат задавани въпроси, а те ще издават фетва (становище), без да притежават знание, в резултат на което сами ще се отклонят от пътя и ще заблудят останалите.” (Бухари и Муслим)
Също така е редно да знаем, че в Исляма няма неясни неща в които да се вярва и да се забранява питането за тях. Изключение от това са само нещата за които човешкия разум е неспособен да ги разбере. Това са неща от неведомото, в които сме длъжни да вярваме, но Аллах не е пояснил тяхната същност поради причината, че няма полза от това знание и, че не могат да се разберат и осъзнаят от човека поради слабостта на човешкия разум. От примерите за това е душата. Всевишния Аллах казва: „И те питат за душата. Кажи: “Душата е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.” (Ель- Исра:85)
Друг пример за това е времето, когато ще настъпи края на света. Всевишния Аллах s казва: „Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?” Какво [знание имаш] ти да го споменеш? При твоя Господ е пределът му.. Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин. [Сура Ен- Назиат: 42-46]
Що се отнася до всяко нещо, което е в полза на човека да го знае от неведомите неща, то е пояснено от нашия Господар, на езика на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. От примерите за тези неща са Дженнета (Рая) и джехеннема (Ада), съдния ден (деня на равносметка) и разказите за предишните народи и пейгамбери. Всичките тези неща Аллах ни ги разкрива за да си извлечем поука от тях, да си припомним накъде отиваме и да се подготвим за отвъдното с праведни дела. Всевишния Аллах s казва: „И ви предупредих за Огъня пламтящ. Ще гори в него само злият, който отрича и се отвръща. И ще бъде предпазен от него богобоязливият, който раздава своето богатство, за да се пречисти, на никого не прави благодеяние, за да бъде възнаграден, а само в стремеж към Лика на своя Господ, Върховния. И непременно ще е доволен. (Сура Ель-Лейл: 14-21)
Постановленията и законите в Исляма са насочени към всички хора и се отнасят за всеки един без изключение. Отнасят се за президента и за народа, за богатия и бедния, за известния и обикновения и за белокожия и чернокожия. Тези закони са за всеки един и всеки един е равен пред тях, затова не се позволява на никой да ги престъпва, независимо от издигнатия пост на който се намира. Всевишния Аллах s казва: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.“ [Сура Ель-Ехзаб: 36]

Заради това Исляма направи задължително придържането, уважението и прилагането на тези постановления и закони за всеки един, дори той да е държавен глава. В тази насока Всевишния Аллах s казва: „Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!” Тези са сполучилите.“ (Сура Ен- Нуур: 51)
От справедливостта на Исляма е, че няма неограничена и неконтролируема власт за който и да е, дори за държавния глава и съдията. Всяка една власт в тази религия е ограничена с граници, които са ясно предначертани от шериата. Ето в това се крие толерантността и улеснението на Исляма в законодателството му. По този начин се предотвратяват престъпността, тиранията и сеенето на развала. А ако един човек се противопостави на тези постановление, в този случай няма покорство и послушание. Затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Задължение на вярващия е да бъде послушен и да се подчинява на управника, независимо дали го желае или не. Но когато му бъде повелено да извърши грях в това положение за него отпада задължителното послушание и подчинение.“ (Бухари)
Що се отнася до другите частични въпроси, които касаят определено време и са новопоявили се, за тях Аллах е дал възможност на хората да се трудят и да поставят закони, правила и постановления съобразени с Корана, суннета, обществения интерес, времето в което се намират и мястото на което се намират. Като разбира се единственото условие е тези поставени закони от хората да не противоречат на основните принципи и разпоредби в Исляма (бел. на преводача: например: създаването на общини, съдилища, закон за движение по пътищата, въздушно пространство и т.н.
Основните закони и учения в Исляма са божествени и утвърдени, не се променят или заменят с течение на времето. Тези закони не са поставени от човек, който притежава недостатъци, греши и се поддава на страничните влияния около него, като култура, наследственост и околна среда. Тези закони са поставени от Създателя, който е създал всички създания и е най- добре запознат с това, което е подходящо за тях. Именно заради това Той най- добре може да подреди техните дела и да ги приведе в ред. Затова няма право никой човек да се противопостави на тези закони, да ги замени, да премахне нещо от тях, или да добави нещо към тях, независимо от знанието и издигнатото положение до което е достигнал. Това се забранява за да може да се запазят правата на всички създания и да се заложи подхода на улеснението и толерантността. Всевишния Аллах s казва: „Нима търсят съда от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах според хора убедени?“ [Сура Ель-Майдех: 50]
В Исляма няма независими духовни сили, като тези, които се наблюдават при религиозните мъже от другите религии. Това е така, защото Исляма дойде и забрани нещата и хората, които се използваха за посредници между Аллах и Неговите раби. Затова Всевишния Аллах порица езичниците, които вземаха други за посредници като каза: „Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” [Ез- Зумер: 3]

И наред с тази забрана Аллах ни поясни същността на посредниците като каза, че те нито носят полза нито допринасят вреда и не може да са полезни за нищо, защото те са създания като онези, които им се молят. Затова Всевишния Аллах y казва: „Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!“ [Ель-Еараф: 194]
По този начин Исляма потвърди директната връзка между Аллах и раба Му. Връзка базирана на абсолютната вяра в Аллах, пълно осланяне на Него за задоволяване на нуждите, търсене на опрощение само то Него, търсене на помощ директно от Него, без да се търси друг за посредник между Него и раба. Затова който извърши грях нека да вдигне ръце, нека умолява само Аллах и да търси опрощение директно от Аллах, независимо от мястото, времето и положението в които се намира. Аллах y казва: „ Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Ен-Ниса: 110) В друго знамение казва: „И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!“ [Сура Ель-Гафир: 60]
Затова в Исляма няма религиозни хора, които да позволяват или забраняват определени неща, да опрощават греховете на хората и да се считат за наместници на Аллах на земята измисляйки нови религиозни постановления. Хора които да опрощават на който пожелаят, да въвеждат който поискат в Дженнета (Рая), а който не искат да го възпрат от него. Такива хора няма, защото узаконяването на религиозните постановления в Исляма е право само на Единствения Аллах. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тълкувайки следните слова „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси,...“ y казва: „Те не ги обожаваха, но когато им позволяваха нещо го приемаха за позволено и когато им възбраняваха нещо те го приемаха за забранено.“ (Тирмизи: 3095)
Исляма е узаконил събирането на хората за да се посъветват един с друг, или тъй наречения съвет. Това е за да може да се решават взаимно нещата касаещи интереса на обществото имайки възможността всеки един човек да се включи и да се избегне надделяването на личните интереси за сметка на обществото. Или както казват „По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата!“ [Сура Али Имран: 159]
Исляма позволява на учените да се трудят и да издават становища (фетви), за да може тази религия да посрещне еволюцията по най-подходящия начин, независимо от времето и мястото.
Затова Исляма дойде с цялостни принципи, правила, постановления и основи, които са постоянни и не се променят с течение на времето или със смяна на местоположението. Това за разпоредбите в убеждението (Акида) и боголужението (Ибадет) например като вярата, намаза- ракятите в него и определеното му време, зекята- стойностите му и задълженията му, времето за говеене, начина на извършване на поклонението хадж, времето му и наказанията за престъпилия по време на хадж. и т.н.

А що се отнася до случки и неща, които се появяват в последствие, те се съпоставят с други като тях от Корана. Ако това е възможно се извършва, а ако ли не се търси в добрите и достоверните предания на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ако се намери в преданията се работи с него, а ако ли не, идва реда на набожните и извисени със знание учени, независимо по кое време или къде живеят. Те трябва да изследват и проучат това нещо, след това да издадат становище съобразено с общата полза за цялото общество, нуждите на времето в което се намират и положението на обществото. Това се постига чрез задълбочен преглед на Корана и съпоставяне на новопоявилите се неща с основните правила в ислямското законодателство извлечени от Корана и Суннета. Като на свой ред издаденото становище не трябва да противоречи на тези две основи. И съвсем не се разбира под „труда на учените“ издаване на становища базирани на прищевките и желанията на даден човек. Правилното разбиране е, че с този труд (иджтихад) на учените се цели достигане до нещата, които са добри и в полза на човека, без те да противоречат на постановленията в Исляма. Този труд се позволява с цел Исляма да е подходящ и приложим за всяко едно време и място, съблюдавайки и грижейки се за всяка една личност от обществото.
Исляма забранява преувеличаването и трудността в религията и делата. Затова Всевишния Аллах казва: „Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни“ (Сура Ель- Бакара: 185)
В тази връзка Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Предпазвайте се от прекалеността в религията, защото тези, които бяха преди вас бяха погубени заради изпадането им в религиозна крайност.“ (Ен-Несаи- сахих) Поради силата на тази
Поради силата на тази забрана Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, считаше преувеличаването и затрудняването за излизане от границите на неговия суннет и напътствието. Предава се от Енес ибн Малик –Аллах да е доволен от него- : „Дойдоха трима човека при къщите на жените на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и разпитваха за ибадета (богослужението) на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Когато бяха известени, на тях им се видя много малко ибадета му. Тогава си казаха: „Къде сме ние от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на Него Аллах му е опростил и изминалите и предходните грехове. Единия от тях каза: „Що се отнася до мен, аз ще отслужвам по цяла нощ намаз до края на живота си.“ Втория каза: „Аз ще говея по цяла година и няма да има нито един ден през, който да не говея.“ Третия каза: „Аз ще страня от жените и никога няма да се женя.“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде и каза: „Вие ли сте казали това и това..., що се отнася до мен –кълна се в Аллах- аз съм най- богобоязливия и онзи, който най- много го е страх от Аллах сред вас, но има дни в които говея и дни в които не говея, отслужвам намаз през част от нощта и спя през друга част, и се женя за жени. А онзи, който изостави моя суннет, той не е от мен.“ (Бухари: 4776)
Дори и това, че самия Пратеник се грижеше за всеки един от неговите сподвижници да бъде далеч от крайностите и затрудненията, доказва важността на избягването им. Предава се, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал на Абдуллах бин Амир следното: „Ей, Абдуллах! Нима не бях известен, че ти говееш всеки ден и отслужваш молитва-намаз по цяла нощ?“ Абдуллах отговорил: „Разбира се о, Пратенико на Аллах, това е вярно.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Не го прави. Нека има дни в които говееш, и дни в които не говееш, и прекарвай част от нощта в намаз и част от нея в сън. Наистина ти имаш задължение към твоето тяло, ти имаш задължение към твоите очи, ти имаш задължения към твоята съпруга и ти имаш задължение към твоя гост. За теб е достатъчно да говееш по три дена от всеки месец и ще ти се въздаде за всяка добрина по десет като нея. По този начин ти ще говееш три дена от всеки месец и ще имаш награда за цяла година.“ Казва Абдуллах: „Аз не се съгласих с това и ми беше възложено по- трудно нещо. Казах: „ О, Пратенико на Аллах! Аз имам сили.“ Той отговори: „Говей както говееше пророка на Аллах Дауд, мир нему,, но не повече.“ Казах: „А как говееше Дауд, мир нему.“ Отговори: „Говееше половината от годината.“ След като Абдуллах стана по- възрастен казваше: „Колко съжалавам, че не приех първоначалното улеснение на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,“ (Бухари)
Но това не означава, че Исляма е религия, която е напълно отдадена на сладострастията и влеченията на земния живот оставяйки ги без контрол. Нещо повече, той е Религия на умереността която съчетава между религията и земното. В тази религия няма вариант да надделее едното над другото, защото тя повелява равновесието между душата и тялото. Повелява на мюсюлманина, когато се увлече по земния живот да си спомни за нуждата на неговата душа, като изпълнява богослуженията (ибадетите) си, които Аллах го е задължил да ги върши. Всевишния Аллах казва: „О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете.“ (Сура Ель-Джумуах:9)
И от друга страна повелява, когато човек прекали с богослуженията (ибадетите) си да си спомни за неговите материални нужди и да предприеме мерки за подсигуряване и припечелване на препитание. Заради това Всевишния Аллах казва: „И щом молитвата завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах, и често споменавайте Аллах, за да сполучите! (Сура Ель- Джумуах: 10)
Наред с това равновесие Исляма регулира облагодетелстването с добрите и позволени неща, като забранява прахосничеството в което има огромна вреда за тялото и здравословното състояние на човека. Всевишния Аллах y казва: „И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.“ (Сура Ель-Еараф: 31)
Смятаме за нужно тук да поясним, че няма противоречие в Исляма между религиозните и земните задължения. Това се пояснява в словата на Всевишния Аллах, в които се казва: „И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. И когато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените!“ (Сура Ель-Бакара: 198)
Исляма позволява на мюсюлманина, когато се страхува за себе си от гибел, да яде и пие от забранените неща като мърша, кръв, свинско месо, алкохол и т.н. Единственото условие затова е да се консумира само количеството, чрез което човека ще се опази от гибел и ще премахне опасността от себе си, но не повече. Причина за това позволяване са следните слова на Всевишния Аллах s казва: „О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите! Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ [Ель-Бакара: 173]
Тълкувайки това знамение Сейид Кутуб казва: „Това е вярата, която признава човека като човешко същество, а не като животно, меляйке (ангел) или дявол. Признава го за такъв, какъвто е всъщност съблюдавайки слабостта и силата му. Разглежда го като единица съставена от тяло, което притежава характерни черти, разум притежаващ преценка и душа носеща в себе си желания. Поради това нещата, които са задължителни за извършване от човека в тази религия, са съобразени със възможностите на човека. Тази вяра се грижи да създаде синхрон между религиозните задължения и човешките способности, в който да липсват трудността и неспособността.
В Исляма добрините се умножават многобройно, а злините (лошите дела и думи) се записват само според стойността им- без да се умножават. Всевишния Аллах s казва: „Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.“ [Сура Ель-Ен‘аам: 160]