Улесненията на Исляма относно финансовите взаимоотношения

• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че той подтиква хората към улеснението и великодушието. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, s казва: „Аллах да помилва човека, който е великодушен, когато продава и когато купува...“ (Бухари)
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че той подтиква да се изчаква човека, който е взел заем, за да може да не се затруднява с изплащането му. А ако заемодателя опрости заема на заемателя, това е най-доброто при Аллах. Затова той y казва: „А ако [длъжник] е в затруднение, да има отсрочка до облекчение! И да се смилите е най-доброто за вас, ако знаете.“ [Сура ель-Бакара: 280]
  Дори и Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни подтиква към това казвайки: „За онзи, който отсрочи затруднен длъжник, ще има за всеки ден награда все едно е дал садака, и който го отсрочи, за него ще има дори след изплащането на заема награда все едно дава садака всеки ден.“ (Сахих)
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че подтиква да се опрощава заема на затруднения длъжник, който не може да го изплати. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Беше държана равносметка на един човек преди вас и беше намерено само едно добро дело при него. Той беше постоянно сред хората и правеше всичко възможно да ги улеснява, до такава степен, че повеляваше на децата си да опрощават заема на длъжника изпаднал в затруднение.“ А Всевишния Аллах казва: „Ние имаме по- голямо право от него да улесняваме и опрощаваме.“ (Муслим)
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че се повелява да бъде съблюдавано улеснението при връщане на заема и липсата на ощетяване. Предава се от Ебу Хурейра, че е казал: „Дойде един човек при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и потърси със строг глас камила, като че ли беше негова. Сподвижниците станаха и започнаха да го порицават, а Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y каза: „Оставете го, наистина неговия довод е силен.“ След това каза: „Дайте му камила на същите години, на които описва, че е била неговата камила.“ Казаха: „О, Пратенико на Аллах! Ние не намираме такава, всички камили са по-възрастни и по-големи от нея.“ Той каза: „Дайте му по-голяма, наистина най-добрия измежду вас е онзи, който връща повереното по най-добрия начин.“ (Бухари и Муслим)
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че се позволява анулиране на покупко-продажбата, когато една от двете страни пожелае това. Това анулиране се осъществява само при взаимното съгласие на двете страни. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Аллах ще изтрие греховете на съдния ден на онзи, който удовлетвори желанието на купувача, да върне закупената от него стока.“
  

  (Т.е. Ако един човек закупи една стока и след това съжали затова, поради високата цена, недостатък в нея или нежелание да я притежава и пожелае да я върне на продавача, Исляма подтиква продавача да приеме това, ако желае и това да бъде причина на съдния ден Аллах да му опрости греховете. Именно това доказва важността на добротворството и улеснението насочено към купувача, защото макар да се е осъществила покупко-продажбата се позволява да бъде анулирана при двустранно съгласие.)

• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че узаконява избора при покупко-продажбата. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Продавача и купувача имат право на избор, докато се разделят. И ако те са честни и пояснят недостатъците за тях се благославя тази покупко-продажба, а ако прикрият и излъжат се премахва благословията от тяхната покупко-продажба.“ (Бухари)
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че той въвежда в определен ред разпределението на наследството. По този начин отдава правото на всеки един наследник, разпределяйки оставеното наследство по най-справедливия и добър начин, независимо дали наследника е малък или голям, мъж или жена и съблюдавайки близките и далечните роднини на умрелия. Затова никой човек няма право да се бърка в разпределянето му и да го разделя спрямо собствената си изгода и желания. От справедливостта на това божествено разпределение е, че то не подминава дори малолетния без да му даде неговия дял и да го постави в ръцете на определена група от хора, която е справедлива и пази натрупаното му богатство, докато порасне. Именно това нещо е почти невъзможно да се случи при законите поставени от хората. Аллах ни пояснява в Корана полагаемите дялове от наследството на децата, родителите, съпрузите, братята и сестрите казвайки:
  „Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Предписание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър.“ Сура Ен-Ниса: 11]

  И наред с това знамение има още няколко, които разясняват с подробности разпределението на наследството. Ако някой желае да получи повече информация, нека погледне книгите касаещи разпределянето на наследство според Исляма.

• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това,, че той подтиква да се отнасяме с добротворство към онзи, който присъства при разпределението на наследството и не е от наследниците. Това добротворство се изразява в даването на една малка част от наследството на него, макар да не е наследник. Всевишния Аллах s казва: „И когато на подялбата присъстват близки и сираци, и нуждаещи се, дайте им от него и им говорете благи думи!“ [Сура Ен-Ниса: 8]
• Улеснението на Исляма относно финансовите взаимоотношения се състои в това, че той е узаконил завещанието. Затова се позволява на човека да завещае максимум една трета от богатството си, за да бъде това текуща садака за него и добро след неговата смърт. Предава се от Амир ибн Сеад, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме посети, когато боледувах в Мекка, а аз му казах: „Аз имам богатство, да го завещая ли цялото?“ Отговори: „Не.“ Аз казах: „Половината?“ Отговори: „Не.“ Казах: „Една трета?“ Отговори: „Една трета, но и една трета е много. Да оставиш наследниците си богати е по-добро от това да ги оставиш бедни и просещи от хората. И всичко това, което раздаваш, то е садака (милостиня) за теб, дори и хапката, която поставяш в устата на съпругата си. Надявам се Аллах да те издигне и да си в полза на вярващите, и в ущърб на другите (неверниците).“ (Бухари)

Условията относно завещанието са две:

• Да не е повече от една трета от богатството.
• Да не е за човек, който има право на наследство, за да не се ощетят останалите наследници и да се заложи омразата и завистта между роднините. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, y казва: „Наистина Аллах е дал нужното право на всеки, който притежава право (на наследство), затова не се позволява завещанието на човек, който е наследник.“ (Ебу Давуд: 2870)