Улесненията на Исляма касаещи човешките страсти

От улеснението, добротата и доброжелателността на Исляма насочена към последователите му е това, че традициите и страстите им преминават в добри дела за които се въздава награда от Аллах, когато те са придружени с искрено намерение. Това се съдържа в следните неща:

• Когато мюсюлманина утолява страстите си по позволен начин (халал), отивайки при съпругата си с намерение да опази себе си и нея от греха, за него това действие е богослужение- ибадет, за което се въздава награда от Аллах. Предава се от Ебу Зер, Аллах да е доволен от него, че са дошли едни хора при Пратеника на Аллах y, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и са казали: „Богатите хора печелят огромни възнаграждения при Аллах!!! Отслужват намаз като нас и говеят като нас, но за разлика от нас те раздават садака- милостиня от богатствата си.“ Той им каза: „Нима Аллах не е направил за вас неща, които са садака за вас... Наистина всяко изричане на „Субханеллах“ (пречист е Аллах) е садака, и всяко изричане на „Аллаху Екбер“ (Аллах е най-Велик) е садака, и всяко изричане на „Елхамдулиллях“ (слава на Аллах) е садака, и всяко изричане на „Ля иляхе илляллах“ „Няма друг бог, достоен да се обожава с искреност, освен Аллах“ е садака, и всяко повеляване на одобреното е садака, и всяко възбраняване на порицаното е садака, и един от вас да отиде при съпругата си е садака.“ Казаха сподвижниците: „О, Пратенико на Аллах! Нима ако един от нас си задоволи страстите, за него ще има в това награда (севап)? Отговори: „Какво мислите, ако ги задоволи по непозволен начин за него ще има ли грях? По същия начин, когато ги задоволи по позволен начин за него има награда?“ (Муслим: 1006)
• Когато намерението е искрено и съобразено с нормите на Исляма, на мюсюлманина му се въздава награда (севап), за традиционните и позволени неща, които са от неговото ежедневие. По този начин ако един човек се храни за да бъде здрав и способен да изпълнява задълженията си към Аллах, да изкарва прехрана за семейството си и да може да бъде в полза на Исляма и мюсюлманите, това хранене се счита за богослужение (ибадет) и му се въздава награда за него. Пратеника y, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Когато един човек храни семейството си и се надява за награда при Аллах, за него това се счита като садака.“ (Бухари: 55)
  
  Дори нещо повече, каквото и дело да извършва мюсюлманина с искрено намерение и надявайки се Аллах да му въздаде награда за него, то се превръща в милостиня- садака. Пророка s, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Всеки мюсюлманин е длъжен да дава садака. Сподвижниците казаха: „А онзи, който не намира какво да даде?!“ Отговори: „Който не намира, нека да работи със собствените си ръце, да се възползва от припечеленото и да раздава от него.“ Казаха: „А който не намира какво да даде?“ Отговори: „Нека да помогне на човек в нужда.“ Казаха: „Ако и това не може?“ Отговори: „Нека да върши одобрени неща от Исляма и да се въздържа от злините, и това за него е садака.“ (Бухари)