Толерантност при война

Толерантността и улесненията в Исляма към пленниците по време на война:

От природата на обществата е да има разногласия и войни между тях породени от етноса, религията, желанието за завладяване на територии, разширяване на владението и икономически изгоди. Всевишния Аллах казва: „Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете.“ [Сура Ель-Бакара: 251]
Що се отнася до войната в Исляма, тя е чисто човешка в най-висшата степен. Всевишния Аллах казва: „И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората! Те възпират от пътя на Аллах. Аллах обгръща техните дела.“ [Сура Ель- Енфал: 47]

А щом войната в Исляма е нещо човешко, то толерантността и улесненията в нея трябва да бъдат явни и забележими за всеки един. От тези толерантност и улеснения са:

• Исляма не е религия на враждебността, тероризма, угнетяването и умишленото разпалване на войни, както го описват враговете му. Именно поради тази причина все повече хора приемат тази религия и стават мюсюлмани. А как да не се случва това след като Всевишния Аллах ни заповяда да страним от враждебността и престъпването към останалите народи казвайки: „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.“ [Сура Ель- Бакара: 190]
• Исляма повелява на последователите си да сключват примирие с враговете си, ако те поискат от тях това. Именно тази повеля доказва, че Исляма не е религия, която подтиква към убийствата и кръвопролитията. Всевишния Аллах казва: „И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.“ [Сура Ель-Енфал: 61]
• Исляма забранява да се убиват хора, които не участват във войната.
• Според Исляма при воденето на война има строги правила и поведение, които не позволяват, тя да излезне извън границите на човешкото. Затова е забранено да се убиват по време на война хора, които не участват в нея или не помагат за провеждането ѝ. Също така се забранява да се убиват възрастни хора, деца, жени, болни хора, лекари и хора помагащи за лечението на болните и ранените и религиозни хора, които са се отдали в храмовете, като свещеници, попове и т.н. От друга страна се забранява да се убива онзи, който вече е ранен и не може да се сражава и се забранява да се обезобразяват телата на убитите и да се отсичат части от тях. Дори се забранява да се убиват животните им, да се разрушават домовете им, да се прекъсва водата им, да се рушат кладенците им и да се преследва онзи, който бяга от бойното поле. Всички тези забрани са ясно споменати от Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и след него са прилагани от праведните халифи и техните войски. По този начин се изявява толерантността на политиката в Исляма по време на войни. Когато любимия ни Пратеник Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се завърна като победител в Мекка- при народа, който го прогони, опитваше многократно да го убие и уби част от сподвижниците му-, той прояви човещина и толерантност казвайки:
  „Който влезне в дома на Ебу Суфиян, той е в сигурност, който затвори вратата на къщата си, той е в сигурност и който хвърли оръжието си, той е в сигурност.“ [Муслим: 178]

  (Бел. на преводача: „т.е. всеки един, който е от тези три групи няма да бъде ранен или убит)

  И следвайки неговия пример, праведните халифи след него постъпваха по същия начин, когато водеха война. Първия праведен халиф Ебу Бекр казваше на командирите при изпращане на войски: „Изчакайте... ще ви дам десет наставления, запомнете ги добре от мен: „Не мамете, не крадете от плячката, не бъдете предатели, не осакатявайте, не убивайте малко дете, нито възрастен човек или жена, не отсичайте палмите и не ги горете, не отсичайте плодородно дърво и не колете овца, крава или камила, освен за да се нахраните. Ще намерите хора, които са се отдали в храмовете, оставете ги, тях и това на което са се отдали.“ (Ет-Табери: 226)

• Исляма уважава и се грижи за правата на пленниците, макар да са врагове на мюсюлманите. Именно заради това се забранява те да бъдат наказвани, унижавани, тероризирани, осакатявани и оставяни да гладуват и жадуват. Нещо повече, Исляма подтиква последователите му да бъдат любезни към тях и да ги почитат, отнасяйки се с добро. Всевишния Аллах казва: „И дават храна въпреки че и те я обичат на нуждаещ се и на сирак, и на пленник: “Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност.“ (Сура Ель-Инсан: 8-9) Дори да погледнем към историята на мюсюлманите, ще намерим, че те се надпреварваха при прилагането на тези повели относно пленниците. Казва Ебу Узейз бин Умейр- брат на Мус‘аб бин Умейр: „Бях от пленниците при битката Бедр и чух Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Отнасяйте се с добро към пленниците.“ Аз бях пазен от група Енсари (Мюсюлмани от гр. Медина). Когато те обядваха и вечеряха ми даваха на мен пшеницата придържайки се към повелята на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а те ядяха формите.“ (Ет-Таберани- хасен)
• Исляма повелява да се поддържат добри взаимоотношения по време на войната, с онези хора, които за под владението на мюсюлманите и мюсюлманите са надделяли над тях във войната. Това се аргументира с думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който казва на мюсюлманите да се отнасят добре с египетските християни (коптите): „Ако завладеете Египет, отнасяйте се с добро към коптите. Те имат право на закрила и милост,“ (Муслим)
  Що се отнася до победените народи, тяхната чест не се накърнява, техните имоти и богатства не се отнемат, тяхната благородност не се подлага на изпитание, те не се унижават, не се прогонват от домовете им, не се възпрепятства лечението им и не се репресират. Нещо повече, те биват уважавани от мюсюлманите, бива им повелявана праведноста и им бива възбранявана скверността, и взаимоотношенията с тях биват базирани на справедливост. Това са наставленията на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, които следваха и прилагаха праведните халифи. Най-добрия пример затова е примирието, което сключи Умер ибн Ель-Хаттаб- втория праведен халиф с жителите на Йерусалим при превземането му. Това примирие гласи: „С името на Аллах Всемилостивия, Милосърдия. Това е примирието, което дава раба на Аллах Омар ибн Ель-Хаттаб на жителите на Йерусалим: „Аз им гарантирам пълна сигурност за самите тях, за богатствата и имотите им, за църквите и кръстовете им... Те няма да бъдат потискани в религията си и никой няма да им вреди...“ Нима историята свидетелства за друга такава благородност, справедливост и толерантност от страна на победителя към победения?! Наистина Омар беше в състояние да постави каквито пожелае условия и да се разпореди както пожелае с тях и богатствата му, но предпочете справедливостта и толерантността, които са заложени в Исляма. Това негово дело ясно доказва, че войната според Исляма не е базирана на земни желания и плечкосване, но е базирана на човещината, която се намира при всеки един човек.